Парадоксално намерение в Естествена психотерапия

 

Парадоксалното намерение е един от най-ценните и ефективни психотерапевтични методи, използвани в Естествена психотерапия. Чрез него много успешно се премахва маханизмът на борба/бягство, който се явява основен при тревожните състояния(неврози), но и в естествения когнитивен процес при всеки човек, бозайник, живо същество на тази планета.

Дефиниция за парадоксално намерение :

За да дефинираме тази техника, нека приемем, че един парадокс е нещо противоположно на онова, което смятаме за валидно. Парадоксът, от латинската дума paradoxus (който също има гръцки произход), се състои в използването на противоречиви изрази и действия с цел разчупване на дезадаптивни модели на поведение и мислене.

С техниката на парадоксалното намерение се стремим да ‘‘танцуваме с дезадаптивните убеждения и съпротиви‘‘ на клиента и да извадим на светло ирационалността на неговите невротични мисли. С използването на парадоксално намерение терапевтът може да насърчи клиента да направи онова, от което се страхува и да види, че всъщност невротичния страх е субективно усещане, породено от ирационалните му мисли, които са се превърнали и в модели на поведение и живот към настоящия момент.

Кога и къде се прилага техниката на парадоксално намерение ?

В този смисъл, психологическото лечение е професионална намеса. Тази намеса се основава на клинични психологически техники и се практикува при частни консултации, групи за подкрепа и центрове за психично здраве. По време на този процес специалистът се стреми да елиминира страданието на клиента и да го преведе по пътя му към посрещането на страховете си с приемане и доверие.

Преди да приложим този метод е необходимо да подготвим пациента и да се уверим, че той е готов да се  ‘‘хвърли в дълбокото‘‘ и е достатъчно подготвен и мотивиран за процеса на качествена промяна.

Първо – уверяваме се, че отсреща имаме разбирането за ирационалността и субективната природа на невротичните страхове.

Второ – че е налично здраво стъпване на твърдата логика и ‘‘reality check’’, за да сме сигурни в съществуването на налична и стабилна връзка с реалността.

Трето – използване на междинна техника като например падаща стрела. Това е необходимо, за да се получи плавен преход между наблюдение и преживяване на страховете като страничен наблюдател, зрител, към наводняването и преувеличаването им.

Четвърто – но не и последно по значение е да съществува здрава връзка на доверие и любов между терапевта и клинета, на която е базиран целият процес по качествена трансформация в Естествена психотерапия.

Когато първите четири стъпки са изпълнени, вече спокойно можем да преминем и към изпълнението на парадоксалното намерение. Чрез автентичната си смелост, естественият психотерапевт въвежда пациента в света на хумора и пародията, където той може спокойно да се изправи срещу най-дълбоките си страхове и да ги предизвика смело в защитената среда на психотерапевтичния кабинет.

Често чрез метода на психотеатър превръщаме наличните нездрави модели в гротеска, хиберболизираме ги иронично, смеем им се в лицето, докато в един хубав момент се стопят и изчезнат.

Примери и приложение в клиничната практиката на метода парадоксално намерение:

Човек със силен страх от полудяване и загуба на контрол, бива подтикнат да раздуе страха си до абсурдни размери :

Аз съм нааай-лудия човек на света, ама тотално откачил – не зная какво правя, ходя гол по улицата и целият съм увит с тоалетна хартия, текат ми лигите, илюминатите ме подслушват и искат да ме затворят в лудница, защото разкрих тайните им, скубя си косите и се бия със стълбовете на Витошка.

Пациент със здравна тревожност и онкофобия :

Ще ме хване рак или там нещо много смъртоносно. Умираам, изяждат ме метастазите по цялото ми тяло, повръщам метастази примесени с още метастази. Виждам как тази пъпка се превръща злокачествен карцином на кожата, край имам 6 седмици живот, отивам да целуна децата и мъжа за сбогом, Мамоо умирам гушни ме и ми дръж ръката докато си отивам изяден от метастази.

Пациент с паническо разтройство и хипохондрия :

Предизвиквате съзнателно паник атака и се потапяте напълно в нея. След това се изправяте срещу нея все едно сте противници в боксов мач и започвате да крещите с пълен глас ; ‘‘ Хайде идвай, хайде, повали ме на земята! Хайде да видим как ще пукна! Дай да те видя! Искам още треперене и замайване, само толкова ли можеш! Защото според мен не ставаш за нищо, това сърце може да бие със 160 удара в минута с часове! Само се правиш на страшна, но си въздух под налягане!

Горните примери са само капка в морето, защото обхвата на този подход е неизмерим с количествени методи. Парадоксалното намерение е наистина силен и качествен метод, който с лекота може да изкара страдащия от порочния кгръг на ирационалните му страхове и да му покаже как да снеме острите зъби и зловещата маска на страха – да го обезкоражи, изправайки се лице в лице с него!

Един безценен метод, когато е прилаган от автентичен и смел терапевт – спрямо смел и готов за качествена промяна пациент!

Стрес и Дистрес

Стресът е нормална, естествена защитна реакция на организма. Той съпътства човек през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Еволюционно стресът е ефективен способ за оцеляване на човешкия вид.Той води до стимулиране на вегетативната нервна система, излъчване на хормони (адреналин) в кръвта, учестяване на дишането и сърдечната дейност, прилив на енергия ,предизвиква се реакция  ‘‘борба или бягство‘‘, която е в основата на нашето оцеляване. 

Причините, предизвикващи стрес, независимо от това дали са приятни или неприятни, се наричат стресори.

Можем да обособим три основни стресови фази :

·       ·      фаза на тревога

·      фаза на съпротива

·      фаза на изтощение

Настъпването на трайни увреждания в организма (функционални или органични) се нарича дистрес. Дистресът причинява по-сериозни нарушения във функциите на организма и причинява болести като: трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, стомашна язва, кожни заболявания.

Основни психични промени при дълъг период на дистрес :

·       Продължителен дискомфорт и напрежение.

·       Продължава значително по-дълго от стресовият отговор, съответно има тенденцията да хронифицира.

·       Създава се усещане за непълноценност и неспособност пациентът да се справя дори и с ежедневните предизвикателства в живота.

·       Може да прерастне в генерализирано тревожно разстройство.

·       Могат да се отключат панически атаки или депресия в следствие на физическото и психично изтощение.

·       Може да отключи появата на психосоматични заболявания (описани по-горе).

Съвременнният човек , за разлика от първобитния, в отговор на стреса все по-рядко пуска в ход мускулната си енергия. Хората все по-често възприемат като стресови ситуации такива, в които опасността застрашава не живота и оцеляването им, а чувството на гордост и честолюбие. В тези моменти ние блокираме естественото протичане на енергията в нашето тяло, а неосвободената енергия се превръща в патологичен блокаж.Основният проблем е ,че дълго след като външния стресор е изчезнал, у нас продължава да действа този механизъм на свръх мобилизация, който бива страшно изтощаващ и изцеждащ нашите психични и физически сили.

В процеса на психотерапия се учим, че основно значение за нас има не самият стресор, а нашата оценка и реакция към него. Целта е да се заложи една по-различна визия за живот тук и сега, използване капацитета за концентрация върху настоящият момент, в който много често реален проблеми няма. В голяма част от случаите те са спомени от миналото или ментална проекция в бъдещето, базирана на тревоги и ирационални страхове.

Стремим се да тласнем пациента към промяна на световъзприятието си с цел приоритизиране на истински важните неща и идеята да насити ежедневието си със смисъл. Но също така паралелно се работи към осъзнаване на хроничните психични дразнители и тяхното елиминиране – защото в противен случай се получава едно замазване и изтласкване на реалните дразнители, а идеята на холистичната психотерапия е цялостна и качествена промяна.

Ефективни в ситуации на хроничен стрес биват дихателните практики, автогеннния тренинг, Дзен медитацията и хипонотерапията, които са неизменна част от Ествествената психотерапия.

Стресът е част от живота, но не бива да става начин на живот!

Описание на клиничен случай и разрешаването му чрез подходите на Естествена психотерапия - да разкъсаш оковите на страха и вината

 

Описание на клиничен случай и разрешаването му чрез подходите на Естествена психотерапия - да разкъсаш оковите на страха и вината

 

 

Ще опиша хода на консултиране и работа с клиничен случай в практиката и похватите,които се прилагат в процеса на Естествена психотерапия . През миналата година с мен се свърза млад мъж в края на двайсетте със силна социална тревожност ,която разваляше качеството му на живот. Изпитаваше огромен страх да се запознава с нови хора ,да се адаптира в компания с непознати лица и да разговаря с жени .

Чувстваше се непълноценен в отншенията си с жените ,не успяваше да си намери интимна приятелка и не беше усъществявал полов контакт повече от четири години. Самобичуваше се и се обвиняваше ,че не успява да си намери приятелка и да се запознае с нови и качествени хора . През дълъг период от първичния разховор повтаряше как за нищо не става ,как не е никакъв мъж и колко не му върви в отношенията с другите .

Имаше закръглено тяло ,широк ханш - тесен раменен пояс ,прегърбена поза на стоене и като цяло неатлетична фигура .

Речта му беше нечленоразделна , гласът му често трепереше и дори ставаше писклив (особено при въпроси свързани с интимни отношения) . В поведението му се усещаше силно притеснение и скованост , страх какво ще си помисля за него – дали ще му се присмея или отхвърля , ще го помисля ли за дефектен и ‘‘сдухан‘‘ ?

Характер и схеми

Водеща характерово структура при него е шизоидната (интравертно – фантазена) с доста изявана склонност към мазохизъм и самобичуване  . При него  бяха видими архаични вярвания ,че е дефектен ,нежелан и по-низш от другите и за това не успява да се приспособи в океана на социалния живот .

Клиентът е имал много тежко детство . Израстнал е в среда на постоянни скандали и с егоистично-себични родители , които са неглижирали неговите потребности от любов и грижа (чувство за дефекност в по-късна възраст) . Фантазиите са били негово ествествно бягство от отровната семейна среда . Детството му е преминало в мазохистично чувство на вина ,че неговата дефектност е причина за лошите отношения между родителите и че той е отнел най-хубавите им години от живота . За това в зряла възраст се опитваше да задоволи всичките им нужди и въпреки ,че наближаваше трийсетте все още живееше с тях и ги обгрижваше постоянно, потъпквайки собственитe си нужди и потребности на зрял мъж.

На лице при клиента беше защитният механизъм на потискане  или така наречено избягващо мислене . Въпреки че проблема със социалната тревожност беше напълно осъзнат , той се опитваше да измести мислите си от този кастриращ го проблем и да ги замени с мисли как помага на другите чрез постоянна слубжа и   ‘‘изкупува греховете ‘‘ за своята дефектност по този начин . В момента вече беше развил и лека форма на обсесивно-компулсивно разтройство ,което се явяваше вторично в този определен случай.

Разрешаване на случая през Естествената психотерапия

В първите сесии работих основно с когнитивно реструктуриране на тези болни и напълно неоснователни вярвания за дефектност и нищожност . Насочвах фокуса му към неговите силни страни (които не бяха малко) , рецитирахме стихотворения с цел по-добра дикция и членоразделност  ,изговаряхме и визуализирахме ситуации, при които той е в голяма компания или на среща с жена .

След това ,бавно в процеса на психотерапия, добавихме и поведенческия подход .Клиентът започна да ходи няколко пъти седмично на групови събирания – психотерапевтични групи ,групи за обсъждане на литературни произведения, записа се на групов спорт(футбол) и имаше за задача всеки уикенд да излиза на клуб или нощно заведение и да заговаря максимален брой жени и да се опитва да им вземе телефонния номер . Идеята беше да не ‘‘прегаря‘‘ и да отлита автоматично в фантазния си свят при отказ от жена ,а смело да продължава да опитва прегръщайки и насищайки с любов сенките за отхвърляне и дефектност .

През работата ни с трансови състояния успяхме да достигнем до дълбоки травми от детството ,при които той става свидетел на жестоки семейни скандали ,седейки свит в ъгъла на стаята и треперещ от смазващо чувство на страх и вина . В процеса на хипнотична работа успяхме да реструктурираме тези чувства и да преминем през ситуациите по един здрав начин , да ги наситим с любов и спокойствие. Променяхме постепенно матрицата от вярвания ,че той е виновен за тези ситуации , осъзнавахме ,че тогава той е бил малко дете ,което не е имало никава вина и котрол върху случващото се .

Учихме се да как да поставя здрави граници (основно чрез психотелесни опити) без да изпитва чувство на вина за това . Клиентът може би изпитваше най-големи трудности да каже ‘‘НЕ‘‘ .При многоборйните опити ,които правихме му беше изключително трудно да се заяви и да даде катехоричен отказ. Но с времето се появи осъзнаването ,че да дадеш отказ е твое изконно право без което няма как да оцелееш в този агресивен свят .В течение на процеса в него започна да се появява естествена смелост и вяра ,че той е творец на живота си и качеството на живота му е свързано с неговите действия и избори .

В процеса на психотерапевтична работа стигнахме и до момента , в който той се заяви асертивно на своите родители . Сложи здрави граници и смирено им заяви ,че той също е човешко същество имащо своите нужди и потребености ,мечти и амбиции . Изнесе се от семейната къща и заживя сам , не след дълго си намери и интимна приятелка .

Вторични печалби от болестта - защо не искаме да се променим ?

 Всякo болестно състояние има своето различно, много често несъзнавано значение . То носи на страдащия така наречената  ‘‘ вторична печалба ‘‘  - разбиране ,грижи ,съчувствие ,вниманието на близките и семейството му ,което не е получавал преди това . Вторичната печалба дава на болния огромен брой ''ползи''– спасява го от конфликтите съпътващи неговото ежедневие , от напрежението и поемането на отговорност за собствените му избори и действия , бива подсъзнателно бягство от реалността . Това поведение се нарича  ‘‘ бягсто или спасение в болестта ‘‘ . То бива реактивно и спонтанно . Ако започне да се повтаря ежедневно и непрекъсното се превръща постепенно в невротично .

 

Какво наричаме вторична печалба в психологията ?

 

Често несъзнавана стратегия да печелим това към което се стремим по манипулативен и ‘‘болен‘‘ начин , вместо по-здрав и зрял емоционален-психично такъв. Вторичната печалба осигурява оправдана зависимост, непоемане на отговорност за личния живот и избори, пасивна агресия насочена към другите .

 

Примери за вторични печалби при невротичните състояния(функционалните психични разстройства) :

Човек се чувства зле , потиснат е, няма желание да излиза и да се вижда с други хора , не изпитва удолвоствие от живота като цяло ,но в същото време е заобиколен от най-близките си хора и получава цялата им любов и грижи , които преди това не е получавал ,  когато е бил ‘‘ здрав‘‘.

В този често срещан пример ясно се вижда връзката между депресията и нейните вторични печалби. Човекът не иска да промени статуквото ,защото се страхува ,че ще изгуби привилегията да получава безрезервно любовта и грижата на най-близките си хора.

Майка в края на майчинството си започва да  се чувства постоянно тревожна , с времето започва да изпитва панически страх да излиза с от апартамента си (агарофобия) , следствие на това се появява силна социална тревожност , която прераства в паническа атака , когато трябва да излезе извън дома си и да се среща с хора.

Тук вторичната печалба бива отлагане завръщането на работното място на жената . Страх ,че няма да се справи с работата си следствие 2-годишно майчинство , избягване отговорността да се развива паралелно като майка и професионалист , страх от отхвърляне и неприемане. Неврозата в случая се използва като пазител на досегашното статукво в семейството .

Двойка, които отношения са пред разпад и пред потенциално наближаваща раздяла – единият развива болестно състояние или симптоми , което ги сближава отново и остават заедно .

В този пример имаме очеваден страх  от самота и изоставяне типичен за оралния характер и много често в сутации като тази симптома и болестта са фантомни , дори в много слуачаи биват допълнени от заслужаваща Оскар хистерична игра – „ На вечно болната жена и умря мъжът‘‘ .

В психотерапевтичния процес много от вторичните печалби излизат много бързо на повърхността , което е първата крачка към осъзнаването им  , интегрирането и преработката им до здрави емоционално-психично такива .

Качествена промяна и изграждането на нови здрави модели на поведение и реакции изпълнени с творчесто ,любов и доверие в живота , изискват първо осветяването на тези малки наши манипулации – било те съзнавани или несъзнавани такива , смиреното им наблюдение и постепенно стопяване през динамиката на психотерапевтичния процес.

Характерови структури и преработването им до здрав вариант в Естествена психотерапия

 

 До голяма степен нашата съдба е тясно свързана с нашия характер и преработването му по един здрав и творчески насочен начин ,за да е възможно индивидът да реализира пълния си капацитет и възможности в жизнения си път , да бъде цялостен .

Важно е да направим уточнението ,че повечето хора са  ‘‘шарени‘‘ и често имат структурата на повече от един вид характер интегрирана в себе си .

Сформирането на дадена характерова структура се случва през определен онтогеничен период от развитието му като индивид и следсвтие от стила на възпитание което детето е получило .

1. Нарцистична фаза - от 0 до 6 месеца (Шизоиден характер)

2. Сензорна фаза (фаза на сетивността) - от 4 месеца до 1 година (Орален характер)

3. Фаза на Аза - от 1 до 3 години (Мазохистичен характер)

4. Фаза на съперничеството - 3-5-ата година (Психопатен характер)

5. Сексуална фаза -  5-7 - ата година. (Ригиден характер)

 

Описанията на характеровите структури които ще разгледаме са базирани на ‘‘ терапия на петте движения ‘‘ на Валдо Бернаскони – основно невротичните прояви на всеки от петте характера ,а частта с преработката до здравия потенциал и реализацията му произтича от личния ми преживелищен опит и принципите, които изповядваме в школата по Ествествена психотерапия.

Шизоиден характер

Онтогенетичния период на сформиране при този тип характер започва в утробата до шестия месец след ражадането (нарцистична фаза) .

Тук базисната травма е от отхвърляне . Интраверси които емоции са насочени към вътрешния им свят . Девизът им е  ‘‘моята фантазия е моят свят ‘‘ . Основната защита на шизоидния тип е да отрича реалността , подсъзнателно се отхвърлят мисли,чувства и желания ,които пораждат тревожност в него. Избягващия(шизоиден характер) вярва ,че е дефектен и нежелан от другите което често води и до социална изолация предизвикана от самия него . В повечето случаи това е негово субективно вярване което няма общо с реалността . Не редки са случаите и на параноя провокирана от вярванията му ,че някой всеки момент ще го нарани и ще злоупотреби с него .

Сексуалността на този тип хора е слаба и студена (дистанция) ,а тяхната защита е отчуждението от социума в илюзорен свят на фантазии (където има болната сигурност ,че няма да бъде отхвърлен и отритнат).

Евентуални психопатологии – социално разстройство ,параноя ,депресия ,онанизъм и шизофрения .

Преработка в Естествана психотерапия на шизоидния(избягващ) характер до заложения му здрав потенциал на Съзерцател/ Стратег

При едно качествено оцялостяване в процеса на психотерапевтичната работа ,шизоидният характер успява да насочи писхичната си енергия навън към обективния свят ,да се отпусне и довери , да се заяви спокойно и да се доверява здраво на другите . Ествествената склоност към интраверсия остава ,но започва да се изявява по градивен и творчески начин .Сублимацията на Съерцателя е в точните науки и изкуствата – там той успява да вижда ясно себе си и ситуацията около него като обективен наблюдател с вродените му гениалност и интелект . Получава се една визия на безбройни идеи и достъп до естествените природни закономерности чрез потапяне до вътрешното си ядро от неизчерпаем потенциал .

 

 

Oрален характер

 

Онтогенетичния период на сформиране на този тип характер е от четвъртия месец до 1 година – сензорна фаза на развитие . Базисната травма тук е от изоставяне и самота . Типично за зависимият (оралният характер) е да се привързва за ‘‘ значимия ‘‘ друг ,който да му осигури да необходимото му чувство за сигурност и любов – което разбира се е илюзорно ,защото продължава да липсва така необходимата самостойност и самолюбие . Много често такъв тип хора се вкопчват в един или няколко важни за него хора и прилепват за тях ,за да запълнят чуството си за празнота и да приспят страха си от самотата – наричайки това любов .

Оралния индивид е алчен за удоволствие , жаден за забавление , егоцентрик . Липсва твърдост и стабилност в поведението му ,приказлив до логорея в много случаи . Илюзията при него е ,че чрез интелекта ще компенсира своите слабости и за това започва да пречупва всичко случващо с и около него през призмата на интелктуализацията .

Сексулаността тук е слаба , присъщ е нарцисизъм .

Непреработеният орален характер е стабилна база за възникването на паник атаки и агарофобия .Хистерията и хипохондрията също са често срещани ,защото тук ама огромна вторична печелба – вниманието и загрижеността на значимите други !

 

Преработка в Естествана психотерапия на Оралния характер до заложения му здрав потенциал на Емпат/ Лечител

 

В процеса на терапевтичната работа с оралния характер се фокусираме върху изграждането на стабилна психична автономност в човека и самостойност . С преработката на базовата травма от изоставяне зависимият характер започва да създава в себе си ядро на сърдечност ,желание да раздава радост и щастие, и да ги споделя  навън по здрав начин .

Развива се една красива и сърдечна спонтанност ,която превръща индивида в харизматичен лидер, който успяха да се синхрнозира с обкръжаващата го среда . Тогава вече и високоят му интелект започва да се проява по здрав и ‘‘лекуващ‘‘ начин , гарниран с любов и емпатия .

Преработения ореален характер е чудесен психотерапевт ,намиращ баланса в общуването ,способен да се гмурне на дълбоко в душевността си и да носочи енергията си навън - към другите .

 

Мазохистичен(садо-мазохистичен) характер

Онтогенетичния период на сформиране на този тип характер е в периода между 1 и 3 годишна възраст . Ако травмата бъде нанесена в тази фаза , във формирания характер ще преобладават садо-мазохистичните елементи.

Този тип хора са често тъжни и подтиснати  ,измъчвани от чувсто за вина и импотентност . Агресията се обръща на вътре ,към него самия , защото тук има огромен страх ,че ако агресията бъда насочена към дразнителя , Ти ще оттегли любовта си .

Себеотрицанието и мазохизмът са му до болка познати . Често се оплаква и страда ,за да провокира така желаното наказание , което да оправдае садизма ,който самият той изпитва към света .

С времето се натрупва пасивна агресия , която започва да се освобождава по болен начин чрез неконтролирани избухвания , които много често са адресирани към близки хора ,без те да бъдат реалния дразнител .

Сексулаността е силна и деструктивна ,а базисната травма е страх от излагане и унижение .

Вероятни психопатологии са садизъм/мазохизъм , заекване, депресия, суициден риск . Също така и психосоматични болести ,които биват ‘‘ вик‘‘ на тялото ,че не може да издържа повече на тази автоагресия и потиснати емоции .

 

Преработка в Естествана психотерапия на Мазихостияния (садо-мазохистичен) характер до заложения му здрав потенциал на Алтруист

Когато садомазохистът преработи характера си в дълбочина , той се смирява със страха от излагане и унижение , прекъсва се порочният процес на трупане на автоагресия и пасивна агресия насочена към другите . Възникват асертивност и себедоверие , създава се здрава и автентична оценка за себе си която му разрешава спокойно да се доверия на другия .

Мазохистияният характер започва да възпитава в себе си здрав егоизъм,който му позволява да се зарадва искрено ,да изкаже спокойно позицията си и да казва  ‘‘ НЕ ‘‘ ,когато е необходимо .

В една по-висока степен на прерапотка мазохистичната невротична жертвеност се превръща в хуманистично насочен алтруизъм . Една здрава и осъзната жертвеност ,че при добруването на другия са задоволени собствените изконни и човешки потребности .

 

Нарцистично-фаличен (психопатен характер)

 

Психопатният характер се свързва с периода на фаличния стадий между 3-6 годишна възраст . В този стадий гениталните части стават главна ерогенна зона и привличат вниамнието на детето .

Когато детето е преживяло някаква сериозна травма в този период на развитието си –най-често родителите не са успяли да заложат на детето подходящи норми , свръхглезене , липсва на дисциплина и постоянство в неговото възпитание ( интерсно защо в наши дни масово се срещат все повече хора с Нарцистично-фаличен характер !? ) и възпитаване чувството на принадлежност в общност /кооперация с другите . Такъв индивид в зряла възраст развива често психопатен характер . На такъв човек му се струва ,че е специален , првъзхожда другите и за него правилата не важат.

За него целта оправадава средставата и другите трябва да му осигурят това което иска да има , без да го интересуват техните чувства и потребности . Много често в ниското/необработено си проявление можем да видим този характер в ролята на политик-популист способен да каже всичко само , за да извлече изгода от ситуацията и да постигне целите си – в болно състояние на този характер човек може лесно да стане социопат . Неговото верую в живота е - дай ,за да получиш ! Докато при оралния характер важи максимата ‘‘пръв сред равни ‘‘ , при нарцистично-фаличния ги има разбирането ,че е Богоизбран и има специални привилегии на този свят . При високо ниво на интелигентност такъв тип индивид се превръща в перфектния манипулатор  ,успява да упражнява с лекота контрол над другите и да ги прави зависими от себе си с лека ръка .

Базисната травма на психопатния характер е страхът е предателство . Тук има парализиращ стах ,че човекът ще бъда предаден ,изигран или манипулиран ,без да има осъзнатост ,че той самият постоянно постъпва с другите по същия начин  - при нарцисистта липсва реално преценка за себе си и средата около него ,поради непробивамия Его балон с който се обградил . Психопатният тип страда от така наречената ‘‘властова невроза ‘‘ която се явява стратегия за справяне и контрол над създаденато от него реалност  ,така че нарцистичното и уязвимо ядро да остане защитено и добре приктрито от другите.

 

Преработка в Естествана психотерапия на нарцистично - фаличния характер до заложения му здрав потенциал на Лидер 

В работата с такъв тип характер търсим начин да насочим човека към дейности в които по един здрав начин да преoбразува манипулутивния си контрол над другите , в сърдечно и харизматично лидерство .Работим в насока да достигнем до това ядро на потиснати чувства и страх дълбоко в несъзнавато на човека чрез хипноза ,силно предизвикващи когнитивно -поведеченски опити  ,защото зад тази ‘‘тъмна зона‘‘ изградена от срах ,че ще бъде прададен ,се крие истинска сила и смелост  - да този характер в дълбочината си е смел ,силен и стабилен . Работим в посока изграждане на здрава и сърдечна харизма  ,преоткриване на автентичната сила на идивида в която страхът ,че ще бъде предаден и уязвен се превръща в здрава връзка с реалността ,качествено лидерство и се насочва навин ,защото по правило тези хора за екстраверти . Тогава той започва с удоволствие да се раздава за другите , да градят общи планове за бъдещето , изгражда се едно дълбоко доверие в себе си и респектвино в другите . Възпитава се желание не само за лични постижения и интегритет ,а и такива на групата и общността в която той принадлежи , вече може и да служи в името на нещо по-цялосттно и да сублимира вътрешния си лидерски заряд в обществено полезни и значими дейности.

 

 

Ригиден характер(трърд,скован)

Онтогенетичен период на залагане на ригидния характер е след шестата година - така наречената сексуална фаза .

В ядрото на ригидността се крие огромен перфекционизъм , който прави човека скован и вдървен . Представете си струна на китара ,която е опъната до такава степен ,че все едно всеки момент ще се скъса . Тук има едно огромно и натрапливо ‘‘трябва‘‘ много често проявяващо се в болен свръх морал и болезнана самокритика ,но и критика насочена към всичко и всички които не отговарят на неговите свръх високи изисквания и стандарти .

Скованият(ригиден) човек по презумция приема ,че ако дори за миг отпусне контрола и се потопи в потока на свободата  ,всичко ще се провали и сгромоляса със страшна сила . Този тип личности  си забраняват чувството на истинско щастие , защото  то го прави уязвим и разтворен за другите , което активира базисната му травма – несправедливост .

Тези хора живеят с илюзията ,че всичко трябва да свършат сами – свръх амбиция и недоверие в околните . Съменението е техен постоянен спътник и съветник .

Сексуалността е слаба ,присъства вдървеност и има липса на пластичност ,съществува подсъзнателна забрана за отпускане и изживяване момента на удоволствие .

Вероятни психопатии са генерализирана трвожност ,панически атаки ,хистерия ,хипохондрия и сексуални разтройства .

 

Преработка в Естествена психотерапия на ригидния характер до адаптивните му потенциали на Воин

 

Ключовият фокус в психотерапевтичната работа с ригидността е смирението , което помага за по цялостна визия отвъд сковаността и инстиквивното ‘‘трябва ‘‘ характерни за тази характерова структура . В процеса на смирение се появява едно слизане от главата(мислите) към сърцето(любовта)  ,психичните блокажи започват да се стопяват постепенно , страхът от провал се стопява и запчова да се появява една сърдечна гъвкавост .

Когато ригидният характер смирено и с доверие се научи да приема различието, собствените си грешки и на другите около него , тогава той успява да се превърна в ‘‘житейски воин ‘‘ ,който да поведе хората към подходящата дългосрочна цел и посока , научава се да планира качествено и с визия към цялостността .

 

Важно е да отбележим ,че характерът е съвкупност от психически , морални и поведенчески черти, които характеризират индивидулността на личността . Възможни са всякакви уникални комбинации и ‘‘ коалиции‘‘ на характерови структури и най-важното е ,че човек се променя през целия си жизнен път и описаните характери служат единствено като психоаналитична база в процеса на растеж и развитие , патерица която да ни помогне в процеса на сабенамиране !

Мандала на човешките потребности, ценности и смисъл !

 

 

     ‘‘Мандалата на човешките потребности ‘‘ използванa в Естествената психотерапия .

 

 

Вселената постоянно се разширява и не може да бъде статична ,а ние като част от нея следваме естествения и процес . Както виждате на графиката тук го няма принципа на пирамидата от долу нагоре ,а процесът на задоволяване на потребносите е приравнен ,защото стремежът е към цялостно и ествествено развитие на индивида . В един перфектен вариант задоволяването на нашите потребности ще върви по един балансиран начин без дава превес на нито един стремеж – храна ,секс ,сигурност ,социална асертивност ,принадлежност ,познание и естетика ,но в реалността такива хора наричаме ‘‘феномени‘‘ , те носят в себе си дълбокото божествено разбиране за принципите на животa . Нашата работа като естествени психотерапевти е да насочваме човека към зоните в които има дисбаланс , за да го върнем към пътят на естетиката в човешкия живот където нещата не се случват насилствено ,а чрез творчесто и любов .

Физиологичните потребности се задоволяват по един здрав начин – храним се осъзнато и с удоволствие ,приемаме нешето тяло с неговите несъвършенства и особености

Изразяваме нашата сексуалност по един творчески и уникален начин , правим любов .Учим се да се доверяваме повече на нашата интуиция и спонтанно вдъхновение .

Утвърждаваме в обществото без да минаваме през ‘‘трупове ‘‘ ,изграждаме собствена уникална харизма и стил чрез любов ,възпиваме емоционална интелигентност и когато е необходима се заявяваме здраво и твръдо

Принадлежим ,разтапяме се и творим без страх ,а с осъзнаването ,че всеки един носи божествената искра в себе си .Живеем хармонично ,ведро и спокойно

Живеем етично и свободно , изказваме нашите идеи и намерения без да чувстваме дискомфорт , осъществяваме ефективна комуникация без страх и безпокойство .

Водим живот изпълен с естетика ,стремим се към баланс ,освобождаваме се от допуснатите  грешки .Стремим се към себепознание и развитие на нашата интуиция .

Себереализираме се като единството на противоположностите, на истината, без заблужди,цялостно самоопазнаване и приемане естеството на живота(Бог) в пълната му палитра от цветове .

 

 

Тук сме не да отричаме, а да обичаме!

 

Орлин Баев

 

Не е важен редът по-който ще подредим човешките потребности , а начинът по който ще ги задоволим . Няма нисши и висши нужди и потребности ! Храненето ,сексът и общуването могат да бъдат творчески дейности изпълнени с любов и мъдрост .

Стремежът към разширяване и развитие на всички нива е в основата на усеха и завършеността на мандалата на потребностие ,ценностите и смисъла ,но за да можем да се разширяваме е необходимо да възпитаме в себе си едно ядро на любов ,смиреност и стабилност .Липсва ли това ядро , ние ще бъдем просто едно листо развявяно от вселенския вятър , изгубило връзка с дървото на живота , неможещо  да намери пресечната точка между дух и материя , Ин и Ян , Човек и Бог !

Коледно писмо до съдбата

 Уважаема г-жо Съдба ,

Дълбоко в себе си съм силно орален и раним малък чЕловек ,външно сложил психопатната маска на доминиращия и всеможещ,която се е срастанала до такава степен с мен като паразит който търси своя приемник ,за да оцелее и да се спаси . Малкото ранимо ''раче'' което се е скрило под трърдата и непробиваеме черупка на своите страхове .Изпитващо парализиращ страх да бъде слабо ,да отпусне контрола и да заяви ,че има нужда от любов - да даде и да получи ! Уважаема госпожа Съдба ,за Коледа си пожелавам да изпитам истинска интимност , отвъд добре отъпканата рамка на фалшива сексуалност ,заблуда и съблазъм ,онази която те разтапя и смирява ,онази божествената.

Уважаема ,благодаря ти са всички трудности и препятсвия с които ме засипа , всички ''наказания'' които се оказаха най-голямата ми благословия ,които ме научиха да развивам здрава твърдост и асертивност чрез последователност ,упоритост и воля отвъд ината .Предивзвика ме да кривна от добре отъпканата пътека на хаоса и хаотичността ,мотивираме да опозная очарованието на реда и последователността , за да мога да събера благоуханния прашец на преработените ми страхове .

Уважаема г-жо ,Благодаря Ви !

Поздрави

Просто Човек