Страхът от смъртта - страх да пуснем контрола

Страхът представлява нормална човешка емоция и е напълно естествено да го изпитваме в различни ситуации през нашия жизнен път. Той се превръща в нездравословен, когато започне да оказва трайно негативно влияние върху ежедневието ни и ирационалните-невротични страхове активират без реална причина режима на ‘‘ борба-бягство‘‘.  Както сме говорили и преди тази реакция е еволюционно обоснована и много полезна в ситуации, в които е нужно да стимулираме нашата вегитативна нервна система и повишим нивата на адреналин в кръвта – например като ни подгони мечка в гората.

Но в основата на тревожните разстройства се наблюдава един друг вид страх, страхът от смъртта. Той бива в основата си дезадаптивен, защото никой не се е измъкнал жив от живота.

Този вид страх има корени още в най-ранно детство, когато индивидът има нужда от задоволяване на най-базовите потребности – като сигурност, стабилност, приемане, любов. Много често незадоволяването на тези изконни потребности в детето, водят до повишена тревожност и страх, свързани с физическото и психическо оцеляване в зряла възраст.

Най-често с навлизането в пубертата, тревожното дете започва да осъзнава преходността на физическия живот, слабостта и уязвимостта на това тяло и ‘‘неизбежният край‘‘, който го очаква и това ужасно го плаши.

Не рядко се появяват фантазии как докато то остарее ще бъде измислено хапче, което да направи живота в това тяло вечен и неговата идентичност ще бъде съхранена за вечни времена.

Като добавим подхранваната и налагана от социума идея, че след физическата смърт всичко ще бъде тъмно и страшно, то няма как младият човек да чувства спокойствие и увереност в тази дълбоко екзистенциална тема.

И неусетно стигнахме до най-важния въпрос – какво се крие зад страха от смъртта ?

Контрол, контрол и пак контрол!

Оттук идва и грешната представа битуваща в обществото, че тревожните състояния за болест. Не, не са!

Те са естествената защита на нашата душа, благословия, която идва да ни каже :

„ Човече, пусни контрола, пусни любовта да протече през теб, да измиее ирационалните страхове и да разтопи телесните блокажи ‘‘

Благодаря ти, тревожност! Благодаря ти страх! Няма да се боря повече!

Всяка една паник атака е малка смърт за егото, подтикваща ни да пуснем контрола. Всяка хипохондрична мисъл е подкана да пуснем контрола и да прегърнем смъртта. 

Тук и сега!

В процеса на психотерапия разгръщаме и една по-широка визия за смъртта и живота. Визия за едно земно училище, малка частица от пътя на душата. Разширяваме светогледа на клиента и интегрираме усещането за смирение и спокойствие на темата за смъртта, но през същото време работим и с втори вектор – постоянно внасяне на рационални и поведенчески промени в стила и модела на мислене, така че да справи по-лесно с натрапчивите вярвания, които обсебват ежедневието му и се явяват огромна пречка за здравословно съществуване.

Страхът е част от живота, но не бива да става начин на живот!