Страхът представлява нормална човешка емоция и е напълно естествено да го изпитваме в различни ситуации през нашия жизнен път. Той се превръща в нездравословен, когато започне да оказва трайно негативно влияние върху ежедневието ни и ирационалните-невротични страхове активират без реална причина режима на ‘‘ борба-бягство‘‘. Както сме говорили и преди тази реакция е еволюционно обоснована и много полезна в ситуации, в които е нужно да стимулираме нашата вегитативна нервна система и повишим нивата на адреналин в кръвта – например като ни подгони мечка в гората.
Но в основата на
тревожните разстройства се наблюдава един друг вид страх, страхът от смъртта.
Той бива в основата си дезадаптивен, защото никой не се е измъкнал жив от
живота.
Този вид страх
има корени още в най-ранно детство, когато индивидът има нужда от задоволяване
на най-базовите потребности – като сигурност, стабилност, приемане, любов. Много
често незадоволяването на тези изконни потребности в детето, водят до повишена
тревожност и страх, свързани с физическото и психическо оцеляване в зряла
възраст.
Най-често с
навлизането в пубертата, тревожното дете започва да осъзнава преходността на
физическия живот, слабостта и уязвимостта на това тяло и ‘‘неизбежният край‘‘, който го
очаква и това ужасно го плаши.
Не рядко се
появяват фантазии как докато то остарее ще бъде измислено хапче, което да
направи живота в това тяло вечен и неговата идентичност ще бъде съхранена за вечни
времена.
Като добавим подхранваната
и налагана от социума идея, че след физическата смърт всичко ще бъде тъмно и
страшно, то няма как младият човек да чувства спокойствие и увереност в тази
дълбоко екзистенциална тема.
И неусетно стигнахме
до най-важния въпрос – какво се крие зад страха от смъртта ?
Контрол, контрол
и пак контрол!
Оттук идва и грешната представа битуваща в обществото, че тревожните състояния за болест. Не, не са!
Те са естествената защита на нашата душа, благословия, която идва да
ни каже :
„ Човече, пусни
контрола, пусни любовта да протече през теб, да измиее ирационалните страхове и
да разтопи телесните блокажи ‘‘
Благодаря ти, тревожност! Благодаря ти страх! Няма да се боря повече!
Всяка една паник атака е малка смърт за егото, подтикваща ни да пуснем контрола. Всяка хипохондрична мисъл е подкана да пуснем контрола и да прегърнем смъртта.
Тук и
сега!
В процеса на
психотерапия разгръщаме и една по-широка визия за смъртта и живота. Визия за
едно земно училище, малка частица от пътя на душата. Разширяваме светогледа на
клиента и интегрираме усещането за смирение и спокойствие на темата за смъртта,
но през същото време работим и с втори вектор – постоянно внасяне на рационални
и поведенчески промени в стила и модела на мислене, така че да справи по-лесно
с натрапчивите вярвания, които обсебват ежедневието му и се явяват огромна
пречка за здравословно съществуване.
Страхът е част от
живота, но не бива да става начин на живот!
No comments:
Post a Comment