Стрес и Дистрес

Стресът е нормална, естествена защитна реакция на организма. Той съпътства човек през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Еволюционно стресът е ефективен способ за оцеляване на човешкия вид.Той води до стимулиране на вегетативната нервна система, излъчване на хормони (адреналин) в кръвта, учестяване на дишането и сърдечната дейност, прилив на енергия ,предизвиква се реакция  ‘‘борба или бягство‘‘, която е в основата на нашето оцеляване. 

Причините, предизвикващи стрес, независимо от това дали са приятни или неприятни, се наричат стресори.

Можем да обособим три основни стресови фази :

·       ·      фаза на тревога

·      фаза на съпротива

·      фаза на изтощение

Настъпването на трайни увреждания в организма (функционални или органични) се нарича дистрес. Дистресът причинява по-сериозни нарушения във функциите на организма и причинява болести като: трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, стомашна язва, кожни заболявания.

Основни психични промени при дълъг период на дистрес :

·       Продължителен дискомфорт и напрежение.

·       Продължава значително по-дълго от стресовият отговор, съответно има тенденцията да хронифицира.

·       Създава се усещане за непълноценност и неспособност пациентът да се справя дори и с ежедневните предизвикателства в живота.

·       Може да прерастне в генерализирано тревожно разстройство.

·       Могат да се отключат панически атаки или депресия в следствие на физическото и психично изтощение.

·       Може да отключи появата на психосоматични заболявания (описани по-горе).

Съвременнният човек , за разлика от първобитния, в отговор на стреса все по-рядко пуска в ход мускулната си енергия. Хората все по-често възприемат като стресови ситуации такива, в които опасността застрашава не живота и оцеляването им, а чувството на гордост и честолюбие. В тези моменти ние блокираме естественото протичане на енергията в нашето тяло, а неосвободената енергия се превръща в патологичен блокаж.Основният проблем е ,че дълго след като външния стресор е изчезнал, у нас продължава да действа този механизъм на свръх мобилизация, който бива страшно изтощаващ и изцеждащ нашите психични и физически сили.

В процеса на психотерапия се учим, че основно значение за нас има не самият стресор, а нашата оценка и реакция към него. Целта е да се заложи една по-различна визия за живот тук и сега, използване капацитета за концентрация върху настоящият момент, в който много често реален проблеми няма. В голяма част от случаите те са спомени от миналото или ментална проекция в бъдещето, базирана на тревоги и ирационални страхове.

Стремим се да тласнем пациента към промяна на световъзприятието си с цел приоритизиране на истински важните неща и идеята да насити ежедневието си със смисъл. Но също така паралелно се работи към осъзнаване на хроничните психични дразнители и тяхното елиминиране – защото в противен случай се получава едно замазване и изтласкване на реалните дразнители, а идеята на холистичната психотерапия е цялостна и качествена промяна.

Ефективни в ситуации на хроничен стрес биват дихателните практики, автогеннния тренинг, Дзен медитацията и хипонотерапията, които са неизменна част от Ествествената психотерапия.

Стресът е част от живота, но не бива да става начин на живот!

Описание на клиничен случай и разрешаването му чрез подходите на Естествена психотерапия - да разкъсаш оковите на страха и вината

 

Описание на клиничен случай и разрешаването му чрез подходите на Естествена психотерапия - да разкъсаш оковите на страха и вината

 

 

Ще опиша хода на консултиране и работа с клиничен случай в практиката и похватите,които се прилагат в процеса на Естествена психотерапия . През миналата година с мен се свърза млад мъж в края на двайсетте със силна социална тревожност ,която разваляше качеството му на живот. Изпитаваше огромен страх да се запознава с нови хора ,да се адаптира в компания с непознати лица и да разговаря с жени .

Чувстваше се непълноценен в отншенията си с жените ,не успяваше да си намери интимна приятелка и не беше усъществявал полов контакт повече от четири години. Самобичуваше се и се обвиняваше ,че не успява да си намери приятелка и да се запознае с нови и качествени хора . През дълъг период от първичния разховор повтаряше как за нищо не става ,как не е никакъв мъж и колко не му върви в отношенията с другите .

Имаше закръглено тяло ,широк ханш - тесен раменен пояс ,прегърбена поза на стоене и като цяло неатлетична фигура .

Речта му беше нечленоразделна , гласът му често трепереше и дори ставаше писклив (особено при въпроси свързани с интимни отношения) . В поведението му се усещаше силно притеснение и скованост , страх какво ще си помисля за него – дали ще му се присмея или отхвърля , ще го помисля ли за дефектен и ‘‘сдухан‘‘ ?

Характер и схеми

Водеща характерово структура при него е шизоидната (интравертно – фантазена) с доста изявана склонност към мазохизъм и самобичуване  . При него  бяха видими архаични вярвания ,че е дефектен ,нежелан и по-низш от другите и за това не успява да се приспособи в океана на социалния живот .

Клиентът е имал много тежко детство . Израстнал е в среда на постоянни скандали и с егоистично-себични родители , които са неглижирали неговите потребности от любов и грижа (чувство за дефекност в по-късна възраст) . Фантазиите са били негово ествествно бягство от отровната семейна среда . Детството му е преминало в мазохистично чувство на вина ,че неговата дефектност е причина за лошите отношения между родителите и че той е отнел най-хубавите им години от живота . За това в зряла възраст се опитваше да задоволи всичките им нужди и въпреки ,че наближаваше трийсетте все още живееше с тях и ги обгрижваше постоянно, потъпквайки собственитe си нужди и потребности на зрял мъж.

На лице при клиента беше защитният механизъм на потискане  или така наречено избягващо мислене . Въпреки че проблема със социалната тревожност беше напълно осъзнат , той се опитваше да измести мислите си от този кастриращ го проблем и да ги замени с мисли как помага на другите чрез постоянна слубжа и   ‘‘изкупува греховете ‘‘ за своята дефектност по този начин . В момента вече беше развил и лека форма на обсесивно-компулсивно разтройство ,което се явяваше вторично в този определен случай.

Разрешаване на случая през Естествената психотерапия

В първите сесии работих основно с когнитивно реструктуриране на тези болни и напълно неоснователни вярвания за дефектност и нищожност . Насочвах фокуса му към неговите силни страни (които не бяха малко) , рецитирахме стихотворения с цел по-добра дикция и членоразделност  ,изговаряхме и визуализирахме ситуации, при които той е в голяма компания или на среща с жена .

След това ,бавно в процеса на психотерапия, добавихме и поведенческия подход .Клиентът започна да ходи няколко пъти седмично на групови събирания – психотерапевтични групи ,групи за обсъждане на литературни произведения, записа се на групов спорт(футбол) и имаше за задача всеки уикенд да излиза на клуб или нощно заведение и да заговаря максимален брой жени и да се опитва да им вземе телефонния номер . Идеята беше да не ‘‘прегаря‘‘ и да отлита автоматично в фантазния си свят при отказ от жена ,а смело да продължава да опитва прегръщайки и насищайки с любов сенките за отхвърляне и дефектност .

През работата ни с трансови състояния успяхме да достигнем до дълбоки травми от детството ,при които той става свидетел на жестоки семейни скандали ,седейки свит в ъгъла на стаята и треперещ от смазващо чувство на страх и вина . В процеса на хипнотична работа успяхме да реструктурираме тези чувства и да преминем през ситуациите по един здрав начин , да ги наситим с любов и спокойствие. Променяхме постепенно матрицата от вярвания ,че той е виновен за тези ситуации , осъзнавахме ,че тогава той е бил малко дете ,което не е имало никава вина и котрол върху случващото се .

Учихме се да как да поставя здрави граници (основно чрез психотелесни опити) без да изпитва чувство на вина за това . Клиентът може би изпитваше най-големи трудности да каже ‘‘НЕ‘‘ .При многоборйните опити ,които правихме му беше изключително трудно да се заяви и да даде катехоричен отказ. Но с времето се появи осъзнаването ,че да дадеш отказ е твое изконно право без което няма как да оцелееш в този агресивен свят .В течение на процеса в него започна да се появява естествена смелост и вяра ,че той е творец на живота си и качеството на живота му е свързано с неговите действия и избори .

В процеса на психотерапевтична работа стигнахме и до момента , в който той се заяви асертивно на своите родители . Сложи здрави граници и смирено им заяви ,че той също е човешко същество имащо своите нужди и потребености ,мечти и амбиции . Изнесе се от семейната къща и заживя сам , не след дълго си намери и интимна приятелка .