„Нашето тяло, ум, дух и душа са свързани. Тялото ни е огледало на душата ни и всяко заболяване е призивът на душата, който те моли да слушаш!"
Д-р Рюдигер Далке
Първият път в който прочетох книгата "Болестта като път'' беше в много труден за мен момент .Скоро бях диагностициран с автоимунно заболяване, за което медицината смяташе психосоматичния елемент за една от основните причини . Всеки сблъскал се с неизвестността на този тип заболявания много добре познава чувствата които те завладяват в този момент - страх ,объркване ,несигурност и очакване за живот изпълнен с висене пред медицинските кабинети и торба със скъпо струващи медикаменти под ръка . С времето обаче започнах да си задавам въпроси - какво иска да ми покаже моята душа ,защо точно тази част от тялото ми е засегната и какъв е урокът който ми се дава ?
Започнах да изследвам тялото и симптомите си ,да общувам с голям брой хора с автоимунни заболявания и като цяло с хора с физически проблеми. Исках да разбера живота им до този момент ,да усетя болката и страховете им и да разбера какво иска да им каже болестта. С времето започнах да откривам често повтарящи се мисловни модели при различни хора с еднакви заболявания.Какви негативни емоции ги предизвикват и кои органи и системи в тялото ни се разболяват в следствие на това .И не бях изненаден ,че в по-голямата част стоеше страхът ,страхът от промяна . Повечето от тях бяха готови почти на всичко ,но не и да променят начина си на мислене ,да се отърват от познатите до болка вредни навици и характерови черти които бяха приели ,че не могат да променят - сигурността от ''познатато зло'' . В реалността обаче не може да правиш нещо по един и същ начин и да очакваш различен резултат . Така с времето проблемите стават хронични и пъзела по-труден за нареждане.
Пътят на промяната не е лесен , но е много възнаграждаващ. Усещането на удовлетвореност когато попаднете в ситуация , в която преди сте се чуствали уплашени ,тревожни и нервни , а сега сте спокойни ,балансирани и щастливи. Това не е някаква утопия , а следствие на всекидневна осъзната работа по промяна на мисловните модели , вяра в естеството на живота и прегръщане на разболяващите ни страхове .
Ще се опитам в долните редове да опиша психосоматиката на някои от най-основните болестни процеси протичащи в човешкото тяло и системи.
Сърдечна система.Сърцето е разположено в центъра на нашето тяло и това не е случайно.То е един център в човекa ,който не се управлява нито от ума ,нито от нашата воля.Нашето сърце е символ на чистата любов извън разума и контрола .Не е случайност ,че мъжете по-често страдат от сърдечно-съдови проблеми ,защото рационалното мъжко мислене фокусирано върху логиката и следващо разума , ако не бъде намерен баланса между емоции и разум ,се превръща в отрова за сърцето.
- Хипертония .Хипертоникът се впуска в странична дейност , опитвайки се с постоянна активност в околния свят да откони себе си от вътрешния конфликт и решението му.
- Хипотония . На хипотоникът му липсва стоицизъм ,краката му омекват пред всяко предизвикателство .Той трябва да тренира своята воля и устойчивост на съзнателно ниво ,да спре да се крие в сенките на бездействието и да поема отговорност за собствения си живот.
