Психотерапия на зависимостите - бягство от реалността и жажда за обич

И ето , че дойде време за една от най-близките до мен теми - Зависимостите ! Като човек минал през ада на наркотиците ,алкохола и хазарта си поставих за моя мисия да подам ръка на колкото се може повече хора и да запозная обществото какво се случва в главите на тези хора , защо го правят , какво чувстват и защо намират илюзорно спасение в тях .

Зависимостта е страх , тя е страх да поемеш отговорност и да признаеш пред себе си ,че искаш да обичаш и да бъдеш обичан  , че искаш да си част от нещо по-голямо , да принадлежиш .  Пристрастената личност мечтае за общуване , за топлота и разбиране , но не знае как да ги получи , защото не може и да дава.

 Няма как да разгледаме всички видове зависимостти (защото човек може да бъде пристрастен към  буквално ''всичко '' ) , но ще се опитам да опиша псохопатологията на най-често срещаните  от тях и първите крачки, които трябва да направи зависимият по дългия път на свободата .

- Алкохолизъм ; Алкохоликът жадува за един по-добър и безконфликтен свят . Но той не е готов да се впусне съзнателно в конфклитността на живота и да намерие решение чрез упорита работа и постоянство . Ето защо притъпява конфлитките и проблемите с алкохол , който размътва съзнанието му и му помага в залъгването ,че светът едно добро и спокойно място . Алкохолът създава само едно карикатурно подобие на близост ,като премахва социалните прегради ,изтрива различията в общественото положение  и позволява по-бързо скъсяване на дистанцията . Алкохолът е опит за задоволяване на потребността от един безконфлиткен и братски свят . Всичко което се изпречва на този братски идеал , трябва да бъде погълнато .

- Цигари ; Пушенето е тясно свързано с дихателните пътища и белите дробове .Дишането е пряко свързано с комуникацията и общуването , със свобота на изразяване .Цигата се превръща в заместител на истинскитото общуване и свобода .Рекламите на цигари ловко се насочват именно в тези човешки копнежи  : свободата на каубоите  ,пътуване в далечна страна в компанията на щасливи и разговорливи хора . Извървяваш километри - и за какво  ? Заради една жена  ,за добър приятел ,за свободата ... или просто заместваш всички тези истински желания с една цигара и никотина замъглява действителни копнежи  ?

- Наркотици  :

Марихуаната (хашиш) има доста подобна символика като при алкохола . Индивида бяга от проблемите и конфилктите , крие се в сенките на опиянението .Хашишът смекчава суровостта на живото и всичко добива омекотен вид ,предизвикателствата се отдръпват . Живота става празен и равен , губи се красотата на динамиката .

Кокаинът има обратен ефект . Той стимуира неимоверно способностите и постиженията .Тук трябва и да се анализира темата успех ,постижение и признание .Търсеното на успех винаги е търсене на любов. Дали със или без стимуланти ,тук истниският наркотик се нарича Успех ,който трябва да замести действително търсене на обич и приятелство .

Хероинът и морфинът  позволяват най-тоталното бягство от сблъсъка с този свят и пълно бягство от всякаква отговорност .

- Хазарт  ; Хазартът също е вид бягство от проблемите , както алкохола и хашиша ,но тук има и силно състезателния елемент , специланото фокусиране върху печалбите и социалния статус на личността . Чрез хазарта се измества огрномната нужда от социално внимание и призвание . Зависимият вярва ,че може да победи системата ,да забогатее и да получи така бленуваното социално призвание .Но това е една от нах-големите заблуди ,защото както знаем '' the bank always win '' .

При борбата със зависимостите семейството ,средата и обществото играят огромна роля за излизане от порочния кръг . Тези хора имат нужда от поткрепа ,да бъдат чути и забелязани , и най-вече да принадлежат .

Какъв е пътят за справяне тогава ?

Първо , осъзнаване на порочността си ,по един разумен начин , да се проследят логичните връзки следствие-причина .

Второ , да се стимулира зависимият да задоволи нуждата си от признание ,удобрение и обич чрез социални контакти , смислено творчество и приятелски , братски отношения. 

Когато първите две са изпълнени ,тогава третото , преубеждаването и пренараждането на вкоренената  подсъзнателна матрица става един естесвен и осъзнат процес .  Човекът открива своята лична мотивация , разбиране и желание да се докаже по един здрав начин и да успява да сублимира напиращия вътре в него импулс .

Една от причините, поради които птиците и конете не са недоволни е, защото те не се опитват да впечатлят другите птици и коне на всяка цена.“ 

Дейл Карнеги

Заекването - протест срещу родителите и потисната сексуалност

Днес ще поговорим за заекването и основните психологични причини ,които го провокират .Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура .

Ако не можете да откриете сериозен физиологичен проблем е време да се насочите към търсене психологичните причини за заекването . Съществуват няколко основно теории в психологията на заекването :

- Теория на Воазен – действие на психогенни фактори, конфликт между стремежа към плавна реч и тревожност от неуспеха при опита да се говори плавно.

-Теория на Зигмунд Фройд – заекването е форма на невроза поради потисната сексуалност , страх от следване на поривите на тялото .

- Теория на неофройдистите – заекването е резултат от конфликт в междуличностните връзки, особено връзката майка–дете .

Ще се опитам да проследя и обясна психодинамиката на заекващия и да открием причините за невротизирането . Пелтекът е неизменно потиснат и блокиран. Заекващото дете се бои да даде воля на нещо напиращо - то спъва неговия поток, за да може да го контролира по-добре. Можем да наречем това явление напираща сексуалност или агресивност. Заекващият потиска и не изказва това което му идва от вътре .

Заекващият индивид се стреми да контролира говора си постоянно, да избягва моментите на заекване, или като мълчи в повечето от ситуациите изискващи речево общуване, или като заменя думите при които се случва пелтеченето – цената, която той заплаща за това е огромното вътрешно напрежение, трупано от постоянното блокиране на тъй желаната изява. Вътре в него бушуват бурии от потиснати емоции. Чувството за малоценност и дефектност го изяжда от вътре, той започва да се чувства все по-малък и незначителен - трябва да потисна чувствата си и много да се старая, за да се харесам ! Да се харесам на мама или на татко, за да ми обърнат те внимание, да се потисна, за да могат те да се гордеят с мен, да не изявам моята индивидуалност и сексуалност, за да не ги отблъсна. Това е част от богатата подсъзнателна палитра от страхове и блокажи при заекващото дете .

За да се освободи от тези блокажи и да започне разплитането на възела ,трябва да започнат чрез пихотерапия да се реконстроират тези модели и подсъзнателни матрици , и да се заменят с здрави мисли и себеутвърждения :

- Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено.

- Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри.

-Аз имам право да съм уникален 

-Аз имам право да творя свободно и да изразявам себе си 

-Аз имам право на собствено мнение

-Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда естествен

Паралелно с работата на психическо и емоционално ниво , се препочъчва и консултации с логопед за така наречената същинска фаза .На този етап се правят директните упражнения върху плавността, които включват комплекс от терапии – дихателна, фонационна, двигателна (работа върху моториката), релаксираща (при децата се постига чрез игра), говорен тренинг – упражнения за плавност, забавяне на темпа, приемане на речта като слят изговор, работи се и над зрителния контакт, който трябва да се поддържа постоянно и други техники от логопедическата терапия .

Всеки индивид е биологически уникален и различен от останалите. А следователно свободата е велико благо, толерантноста най-важната добродетел, а въвеждането на пълно еднообразие - голямо нещастие. 

Олдъс Хъксли

Безсъние(хронична инсомния) - защо е крайно време да пуснем контрола ?

Безсънието и тревожността са едни от най-честите спътници на съвремения човек.Причините за затрудненията със съня могат да бъдат много различни. Ако имате волята да се самонаблюдавате може да откриете и да отстраните част от тези причини.Също така чрез психотерапия можете да достигнете да несъзнаваните блокажи които пречат на редовния и спокоен съм и захранват вашата тревожност и страхове.

Съществуват няколко вида инсомния :

- Първична инсомния – отключва се без видима причина или в резултат на някакъв личен проблем или стресова ситуация ;

- Вторична инсомния – на фона на друго органично заболяване, обикновено сързано с хронична болка;

- Остра (преходна) инсомния – периоди на нарушен сън с продължителност от една нощ до няколко седмици; 

- Хронична инсомния – характеризира се с проблеми на съня през най-малко 3 нощи на седмица за един или повече месеци - Обикновено хората с хронична инсомния имат повишена тревожност и страдат от някое фунционално психично растрохство,което засилва още повече проблема с безсънието .

 В тази статия ще разгледаме хроничното безсъние и ще обърна внимание на основните психични симтоми които преследват човека страдащ от инсомния,също ще ви дам няколко много прости техники и съвета,които могат да облекчат много живота на страдащия от безсъние.

Който страда от безсъние - или по-точно ,на когото му е трудно да заспи ,се бои да се освободи от съзнателния контрол и да се довери на несъзнаваното.Съвременният човек не прави цезура между деня и нощта ,като пренеся в съня си своите мисли и всекидневни дейности . Превръщаме нощта в продължение на деня по същия начин по който искаме да анализираме нощната страна на душата си с методите на дневното съзнание,липсва осъзнаване за смяна на полярността ,от режим на съзнание (ден),към режим на несъзнавано(нощ). Страдащият от инсомния би трябва да се научи да завършва съзнателно деня,за може да се отдаде на нощта и нейните закони .Сънят както и оргазмът са ''малка смърт за егото '' и се изживяват като опасност (стресор) от хора които се отъждествяват силно със своя АЗ.Вие трябва да се примирите с нощната страна на живота, да се доверите в естеството му и сънят като част от него.Тук симптомът - в случая безсъние - подтиква към честност: страдащият от безсъние се бои от нощта.В процеса на психотерапия,страдащият от хронична инсомния успява във времето да открие и освети базовите страхове които стоят зад безсънието(страх от смъртта ,страх от отдаване, страх от пускане на контрола ,страх от неизвестното) и да ги освети на едно осъзнато и приемащо ниво - разтапяне на несъзнавания блокаж .

Както и обещах ето и няколко важни съвета като за начало,които могат да облекчат състоянието ви :

-Намалете кафето и всички продукти със съдържание на кофеин. Кафета, безалкохолни напитки, чай, медикаменти. Не употребявайте кленови напитки след обяд.

-Физическите упражнения са добър помощник при справянето със затруднения със съня. Спортуването облекчава мускулното напрежение и допринася за изгарянето на излишните хормони на стреса. Подпомага освобождаването от тревожни мисли,разочарования, които карат мислите да препускат през нощта. Добре е да се консултирате с специалист в областта на спорта. Да се изготви индивидуална програма,която да е оптимална за вашите възможности .

-Опитайте се да не се престаравате в подготовката за сън. Изберете си подходяща за Вас релаксираща техника. Може да ви помогне тиха релаксираща музика. Визуализирайте спокойни,отпускащи картини в мислите си, които да нямат нищо общо конкретно със съня. Ако все пак не може да заспите, а сте се опитвали твърде дълго, просто станете. Направете нещо успокояващо и когато настина Ви се доспи, се върнете отново в леглото. Това е начин да свикнете с мисълта и усещането,че леглото е мястото за спане,а не за безсъние.

-Секс.Физически и емоционално удовлетворяващия секс също може да допринесе за доброто качеството на съня.

-Направете си режим на лягане. Лягайте и ставайте по-едно и също време , за да може организма ви да свикне с този ритъм и да го превърна в естествен за тялото ви .

И запомнете :

''Пълнoценният сън е най-добрата медитация''

Синдром на професионалното прегряване или '' бърнаут '' - изкуството да кажем НЕ

Професионалният стрес все повече бива дискутиран, анализиран, изследван от специалисти в различни области – медицински професионалисти работещи в областта на общественото здраве, трудовата и социалната медицина, психолози, икономисти, социолози .Той се превръща в един от бичовете на нашето съвремие . В днешно време хората сме подвластни на количеството - гоним големи печалби и обороти ,искаме да имаме безброй скъпи придобовки , напълно приложима е максимата ''колкото повече ,толкова повече '' . А къде остава качеството , качеството на живот , на продукти ,на отношения и на живот ?

Всички големи корпорации инвестират огромни суми пари в HR отделите си , в коучинги с всезнайни ''мотиватори'' ,психолози и други ,с една единствена цел - оптимизираме човешкия ресурс и изстискане на максимум работния потенциал от служителя .

Но това си има и своята цена и тя се нарича ''Бърнаут синдром '' . Хората предразположени към професионално прегряване най-често са идеалисти със силна мотивация, перфекционисти с високи изисквания към себе си и другите ,личности трупащи отрицателни емоции и чувства без да има съответното „разреждане” или „освобождаване” от тях , неумение да казват ”Не” и да слагат здрави граници в отношенията .

Не рядко професионалния стрес се наблюдава сред хора импулсивни, обидчиви, нетърпеливи, раздразнителни, независими, с неподходяща мотивационна система, прекомерна есктравертност или интровертност, авторитарност, хора нужда от контрол и проблем с доверието . И съвсем очаквано след дълъг период на натрупване на стрес и напрежение идва и момента на психическия срив . Така че вслушвайте се в своето тяло и сигналите които ви дава ,не ги игнорирайте и неглижирайте . Ваше право е да се чувствате пълноценни и щастливи на работното си място !

Симптомите при професионално изчерпване може да бъдат разделени на : Физически – главоболие, безсъние, мускулно напрежение, болки в гърба, чувство за умора и изтощение през целия ден; значителна умора след работа; чести настинки, отслабена имунна функция ,развитие на психосоматични заболявания ,нарушена сексуалност .

Психологически – когнитивни промени-трудна концентрация, ригидно мислене и съпротива към промени, раздразнителност, гняв и фрустрация, загуба на интерес към работата и неизпълнение на служебните задължения, липса на енергия и ентусиазъм, загуба на самоуважение и увереност в себе си, чувство на неадекватност, безпомощност, чувство за вина и неодобрение, усещане за безпокойство, потиснатост и претовареност, лабилност и честа смяна на настроението, негативизъм, усещане за неуспех, тревога за бъдещето, депресия и др. Липса на вътрешни стимули; прехвърляне вината на другите. Чувство за натиск, преса и невъзможност да се изразите и заявите .

Малко по-малко вървим и към важния и дългоочакван въпрос : Как да се справим със стреса и напрежението на работаното място ?

Отговорът е Емоционална интелигентност ! Това не е само поредното модерно понятие .Колкото по-добре осъзнавате емоциите си, толкова по-добре ще разберете себе си, ще подобрите комуникационните си умения и ще създавате по-силни и пълноценни взаимоотношения . Има редица научни данни за корелация между емоционалната интелигентност и доброто психично състояние . Личностите с висако ЕИ страдат много по-рядко от депресия ,ниска самооценка и " бърнаут " . Така че се развивайте съзнателно качествата на емоционална интелигентните личности у вас , ежедневно .

А те са :

- Самопознание

- Самоконтрол

- Самомотивация

- Емпатия

- Развита интуиция

- Добра вербална и невербална комуникация

Веднъж усвоили тези качества ние ще имаме възможността да управлявате емоциите и напрежението които изпитвате ,ще сте много по-адаптивни и самоуверени и най-важното ще сме възпитали в себе си спокойствието и смелостта да кажем " Не " , да заявим себе си на работното място и да създадем една балансирана работна среда за нас и другите .

Трябва да обърнем и нужното внимание и на техниите за справяне със стреса ,аз лично използвам няколко много прости и ефективни от тях :

- Спокойно и естествено дишане . Дишайте бавно и с корема и нека изидшването бъде два пъти по-дълго от вдишването - 2 секунди вдишваме ,задържаме 1 секунда и 4 издишваме . 

- Освобождаване от напрежението във врата ; опуснете главата леко назад и свийте врата така, все едно се се сгушвате. Вдишайте и издишайте бавно няколко пъти, след което изпънете врата до нормалното му положение. Повторете няколко пъти, като в края на упражнението можете да свивате врата при вдишване и да го изправяте при издишване. Сами преценете как да дишате и колко време да задържате. Целта на свиването на врата е да отпусне и раздвижи схванатите мускули . Блокажите във врата в психотелесната психология са свързани с прекомерна умствена дейност,усещането за „препълнена“ глава и неспособност на хората да се отпускат пълноценно и да пускат контрола ( най-честите болки при работохолиците са в тази област ).

- Протягане за разтягане на мускулите и освобождаване от стреса. Този метод е много подобен на протягането, което всеки прави, след като се събуди от сън. Идеята е да използваме благотворния ефект от сутрешното протягане и през другите части на деня, когато тялото ни има нужда от раздвижване и вливане на още малко живителна сила. Всеки знае как се усеща при протягане, няма нищо сложно. Единствената разлика е, че трябва да вдишате, когато протягате ръце нагоре и да задържите в крайна позиция, когато максимално сте се протегнали. Задръжте за няколко секунди дъха си заедно с напрежението в цялото тяло, което носи протягането. Протягайте се колкото се може по-нагоре. След това заедно с издишането, се отпуснете рязко. Ще усетите приятно усещане от отпускането на цялото тяло. ,правете тово упражнение в продължение на 2-3 мин. и ще видите разликата .

- След работа се разходете пеша до вкъщи  за да успеете да се отърсите от напрежението на изминалия работен ден , не забравяйте - движението е живот .

 И нещо като за финал от мен : )

''Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да контролираш собствените си  реакции спрямо него.“

Генерализирано тревожно разтройство - да бъдем благодарни за малките неща в живота !

Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) е психично разстройство, характеризиращо се с постоянно усещане за тревога и ирационален страх,което пречи на качеството на нашия живот живот. Страдащите от  ГТР могат да чувстват ужас, страх или раздразнение без разумна причина — така нареченото "свободно плаващо безпокойство" , което се превръща в постоянен спътник на страдащия.

Основни симтоми на на ГТР са :

- Продължително безпокойство и напрежение

- Нарушения в начина на мислене

- Нереалистичен поглед върху проблемите

- Раздразнителност

- Лесно стряскане

- Мускулно напрежение, потене, главоболие, гадене, треперене

- Умора и трудности при концентриране

 -„Топка“ в слънчевия сплит

- Често ходене до тоалетна

- Нарушения на съня

Много важно е да направим уточниението, че ГТР много често се асоциира и с други тревожни разстройства като паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия . Генерализираното тревожно разстройстов е недвусмислен знак за нужда от генерална промяна в нашия живот .Колкото по рано се започне с осъзнаването и изкореняването на страховете и предрасъдаците,които са ни довели до това състояние ,толково по-малка става вероятността да стане хронично.

Много често хората страдащите от генерализирана тревожност са педантични, контролиращи и трудно приемащи грешките и провалите, а кажете ми има ли нещо по-нормално от това да се провалиш(Да,чухте ме).Всеки провал е шанс за ново начало или за надкраждане на постигнатото до момента-сигурно сте чували, че оцеляват не най-твърдите и силни,а най-адаптивните и трансформиращи се.Oсновната характерово структура при хората с ГПР е ригидна(твърда,скована).Човекът води постоянна битка със себе си ,която изтласква страха дълбоко в несъзнаваното, където се натрупва и постепенно бива разпределен в една ежедневна тревожност.Индивидът с ГПР постоянно се бори със сянката си...със собственото си несъзнаватно. Психотерапевтичната работа с тревожни пациенти се фокусира върху загубата на контрол в защитена среда(кабинета на психотерапевта или чрез работа в група).Учим се да приемаме себе си и да се обичаме - с всички наши малки несавършенства. Бавно се учим да се доверяваме в естеството на живота, да осъзнаваме и променяме навиците за свръх контрол,които сме приели за нещо нормално. Реструктурираме това задължаващо ''трябва'' и ''на всяка цена'' ,насочваме фокуса върху малките, красиви моменти в живота, които му придават смисъл.

Но ако искаме качествени и дълготрайни резултати трябва  да се гмурнем в дълбокото и да променим живота си из основи - без оправдания и поемайки отговорността за собственото си щастие и живот.  Ето няколко съвета от мен с които можете да започнете процеса на промяна със самостоятелна работа:

- Започнете всеки ден да практикувате Йога ,Тай-чи или Ци-гун . Не случайно съм подбрал точни тези практики ,защото те са фокусирани върху балансирането на ума и тялото ,учат ни да дишаме правилно (което е приоритет при тревожните личности) и да освбождаваме все по-бързо съзнатието си от натрапливите мисли .

- При възможност започнете да се натоварвате и физически няколко пъти седмично поне за 30-40 мин (но не и повече от 70 мин ,защото тогава ще покачим нивата на кортизол в кръвта и ще се получи обратен ефект).  Колкото повече аеробни и кардио елементи има тренировката ,толкова повече ще покачим нивата на допамин и ендорфин, което е и търсеният от нас ефект .

- Намалете до минимум въглехидратите в менюто си ,а захарта даже най-добре премахнете - това ще се отрази положително и в много други аспекти от живота ви.

- Медитация . В повечето случаи като кажем медитация ,хората си представят някакви сложни и екзотични техники които изискват години практика (има и такива), но в случая ще обърнем внимание на няколко по-простички и лесни приложими в ежедневието :

Дзадзен – Дзен в седнало положение - Намерете тихо и уединено място , заемето ползата половин лотос (оест поставете само единия крак върху противоположното бедро, като ги редувате ) .Гърбът ви трябва да е изправен, докато колената са опрени на пода.pбът и шиятa тpябвa дa ca в eднa линия c гopнaтa чacт нa глaвaтa и дa coчaт ĸъм нeбeтo, a cтoмaxa дa e oтпycнaт. C pъцe в cĸyтa cи, c длaнитe нaгope, cъздaвaщи oвaлнa фopмa във вътpeшнocттa нa pъцeтe. Oчитe тpябвa дa ca пoлyoтвopeни – пoглeднeтe нaдoлy и тoвa щe ce пoлyчи пo ecтecтвeн нaчин, инaчe имa oпacнocт дa зacпитe. Дишaйтe пpeз нoca.Дишaнeтo e нaй- вaжнoтo, ĸъм ĸoeтo тpябвa дa ce ĸoнцeнтpиpaтe изцялo, нo нe ce oпитвaйтe дa гo ĸoнтpoлиpaтe. Бpoйтe вдишвaниятa oт 1 дo 10 и oбpaтнo, тaĸa нямa дa миcлитe зa нищo дpyгo. Дишaйтe дълбoĸo и бaвнo, изпълвaйтe цялaтa cи диaфpaгмa. Зaпoчнeтe c 5 минyти нa дeн и пocтeпeннo, в пepиoд oт няĸoлĸo дни ги yвeличaвaйтe. Aĸo имaтe възмoжнocт мoжe дa дocтигнeтe и дo 30 мин.

Кинхин – Дзен в изправено положение - Това е моята любима медитация която е лесно приложима наясякъде и по всяко време на деня ходейки .Oтбeлeжeтe cи цeл, дo ĸoятo дa cтигнeтe пeшa. Bдишвaйтe и издишвaйтe нa вcяĸa cтъпĸa. Tyĸ фoĸycът тpябвa дa ce пpeнece въpxy cтъпĸитe и вcяĸa eднa oт тяx дa e бaвнa, cяĸaш цeлyвa зeмятa. He миcлeтe зa нищo дpyгo ,просто пристъпвайте бавно и с лекото .Да сте бос  в парка или планината е оптималния вариант и по-възможност поне 10-15 мин. всеки ден.

И разберете тревожността не е наказане, тя е шанс за промяна и ''душевен'' вик за помощ .Естествен опит на саморегулиращата се психика да възтанови баланса си ,опит за самоизлекуване.

Не трябва да опитваме „да се отървем“ от неврозата, а да изпитаме онова, което означава, на което има да ни научи, каква е нейната цел

Карл Юнг

Паническо разтройство - време е да прегърнеш страховете си !

Дойде време да си поговорим и за паническите атаки (страхова невроза ) и да си отговорим на няколко основни въпроса - защо се случват ,от какво бягаме и какво e решението ?

Паническото разстройство се характеризира с постоянни, повтарящи се и неочаквани панически атаки - завладяващо чувство на опасност и съпътващите го физически(изпотяване,задух,сърцебиене,главоболие,гадене,муслилни спазми) и психични(дереализация,интезивен страх,агарофобия,изострена сетивност) симптоми, когато няма определена и основателна причина за това . Задейства се механизмът '' борба или бягсво '' - Мозъкът изпраща хормони (адреналин, кортизол) до мастните клетки и черния дроб, за да се освободят енергийните запаси в кръвообръщението под формата на глюкоза. Същевременно сърдечната дейност, кръвното налягане и дишането се учестяват. Целта е глюкозата и кислорода за много кратко време да стигнат до тези мускули, които ще участват в бягството или борбата. Междувременно процесите на храносмилане, растеж и размножаване се потискат. При човек процесът на храносмилане изразходва около 20% от жизнената енергия. Първият симптом на потискане на този процес е пресъхването на устата. За кратко време се активизира имунната система, увеличава се съсирването на кръвта, притъпява се възприятието за болка, повишават се количествата глюкоза и кислород към мозъка, усилва се паметта и припомнянето. Всичко това се случва автоматично за няколко секунди с цел организмът да се защити от евентуални или реални опасности. 

А следва и логичният върпос - какво се случва когато ситуацията не изисква и не позволява нито борба , нито бягство ? Замръзваме ,взепеняваме се и замираме от парализиращите ни ужас и страх . Блокираме естественото протичане на енергията в нашето тяло , а неосвободената и несублимирана енергия се превръща в патологични блокажи (така наречените мускулни брони) . 

При паническо разтройство трябва да се зададе върпосът  - от какво бягаш и срещу какво се бориш ?  При човека със страхова невроза е налице огромна вътрешна борба.Той иска да държи всичко под контрол ,страх го е да се отпусне и довери в живота ,на всяка цена трабва да се бори със зъби и нокти срещу страха и паниката . И това е най-голяматa му грешка ,която допуска в тази ситуация.

Единествено необходимо действие е да остнаете в страха и да го прегърнете !

Да станете безпристрастен наблюдател на страха в тялото ви и емоциите ,които се пораждат във Вас.

След това да предизвикате страха , да му се заявите : ''това ли е всичко което можеш '' , благодаря ти , няма да се боря повече !

Пускам контрола , предавам се , Живата вода нека тече през мен

И накрая да се смирите ,да прегърнете страха и да го превърнете във ваш приятел и съюзник в пътешествието наречено живот.

Много важен елемент при контрола на паническото разтройство е дишането .По мои наблюдения хората които дишат дълбокo и с коремa  в ежедневието си,много рядко изпадат в състояния на паника и имат развит самоконтрол на високо ниво .

Когато вече усещате ,че паниката се надига във вас и механизмът за ''бой или бягство'' се задейства ,се спрете , останете за няколко минути в състояние на наблюдател и използвайте дихателната техника 4-7-8 :

4 секунди вдишване през носа, 7 - задържане на дъха, 8 - издишване през устата. Повторете я 8 пъти с фокус само и единствено върху дишамето . Ще усетите подобрение след няколко минути ,но акцента при паническото разтройство трябва да бъде психотерапията - работа със страха , прегръщане на сенките и разбиване психичния модел за контрол на всяка цена и във всяка ситуация , и да бъде заменен с любящо приемане и доверие в живота .

Нека паник атаките се превърнат във вашето гориво за качествена промяна  ,чуйте какво искат да ви кажат , не се борете с тях  и от ежедневен кошмар ,те ще се превърнат във ваш основен съюзник .

Бог да благослови паниката, най-добрата мотивация, придобита някога от човечеството.

 Мира Грант

Депресията като път - страх от живота и смъртта

Депресията е събирателно понятие на една по-голяма симптоматична картина ,която обшваща диапазона между чувството за потиснатост ,безинициативност и самота , до пълната епатия и нехелизъм . Физичеките симтомите на депресия също варират в широк спектър:

- Безсъние 

- Главоболие 

- Сърцебиене 

- Болки в гърба и кръста

- Понижен физически тонус 

- Запек

- Липса на аптетит или твърде голяма жажда за храна

Депресираната личност се измъчва от огромно чувство за вина  ,тя се обвинява и самоупреква ,опитва се да изглади нещата ,но това още повече я кара да се чувста зле и непълноцененна . Думата депресия произлиза от латинската дума Deprimo , което буквално означава ''потискам '' . Оттук следва и въпроса - какво се опитва да потисне страдащият от депресия или от какво всъщност е потиснал ?

Отговорът се садържа в три тематични области :

- Агресия . Блокираната проява на здрава агресия се насочва навътре и се превръща в болна ''автоагресия'' - личността се обвинява ,че не е могла да покаже и изрази своята агресия към външен дразнител . Това го кара да се чувства все по неуверен .Потиснатата агресивност се изразява не само в чувството за вина ,но и в соматичните симтоми като разпръснатите болки из цялото тяло . Нарочно се избягва всичко което не би получило публично одобрение ,или одобрение от семейството и близки. Чрез безукорен начин на поведение се опитва да тушира своите агресивни и деструктивни симтоми . Насочената навътре агресия намира сублимационния си момент в склоността да се направи опит за самоубийство  - тук трябва да си зададе въпроса , коя всъчщност е била действителната мишена ?

-Отговорност .Депресията (ако се абстрахираме от самоубийството ) е най-екстремната форма на отвхърляне на реалността . Индивида се отказва от актвиен живот ,започва да линее  ,той буквално вегитира . Това е неговота бягство от живота и страх да се изправи лице в лице с проблемите си и новостите в живота си .Повечето депресии настъпват тогава ,когато трябва да се премине в нова и непозната фаза от живота - показателни в това отношение са следродилната депресия и депресията при заминаване в чужда държава или рязка смяна на обичайната среда .

-  Полярност живот-смърт . При депресията човека е принуден да се слбъска с обратния на живота процес , смъртта . Смъртната сфера на живота , която се налага така внушително при депресията , е основната сянка този човек . Активният живот носи в себе си вина и отговорност . Поемането на отговорност означава да се откажеш от външните проекции и да прекъснеш пъпната връв (оралността) ,а при депресивната личност това е основоположен страх . Бои се от смъртта и за това не разбира живота ,блогодарения на депресията излиза неспособността да живее и умира . Тук се крие и тайната за справяне с нея -  живот '' тук и сега '' ,прегръщане и приемане естеството на живота и неговата природа , вяра в естествените закони на природата.

За да може депресирания максимално бързо да навлезе в нормален ритъм ,трябва да му се делигират задачи . Да си направи график от дейности които да изпълнява всеки ден ,да е активен и да започне с малки крачки да поема отговорност .

Минимизирайте употребата на захар и въглехидрати. Може да намалите всички сладки закуски, тестени изделия, пица, пържени картофи, защото те водят до срив във вашето настроение и затормозяват и без това измъчената ви храносмилателна система .

Увеличете приема на витамини. Недостатъчните количества на фолиева киселина и витамин Б12 могат да предизвикат депресия симптоми. За да получи вашето тяло необходимите витамини може да вземете хранителна добавка Б комплекс или да ядете повече цитрусови плодове, зелени салати, боб, телешко и яйца.

Движете се , започнете разходки по 15-20 мин. ,после увеличавайте постепенно времето . Ходете на преходи в планината , бъдете физически активини ,спортувайте поне 3-4 пъти в седмицата .

Правете любов . Да това е един от най-бързите начини за излизане от депресията и да се справите с неприятните физически симнтоми - по време на оргазъм се блокират сигналите за болка, които отиват към мозъка. Това означава, че сексът има лек обезболяващ ефект . Прозивеждат се и много големи количества ендорфини ''хормони на щастието'' ,които ще повдигнат тонуса и настроението на депресирания .

Не се колебайте да потърсите помощ от професионалист .Съществуват няколко типа психотерапия, които са доказали своята ефективност при депресия. Такива са когнитивно-поведенческата терапия , междуличностната терапия и Естествената психотерапия. Стигнете до същността на проблема , прегърнете страховете и започнете да живеете ,сега !

Депресия - това е неспособността да създаваш бъдеще. 

Роло Мей

Започнете да създавате вашето бъдеще не от утре , не след час ,а още сега , в този момент . Отговорността за живота ви е във вашите ръце .