Вторични печалби от болестта - защо не искаме да се променим ?

 Всякo болестно състояние има своето различно, много често несъзнавано значение . То носи на страдащия така наречената  ‘‘ вторична печалба ‘‘  - разбиране ,грижи ,съчувствие ,вниманието на близките и семейството му ,което не е получавал преди това . Вторичната печалба дава на болния огромен брой ''ползи''– спасява го от конфликтите съпътващи неговото ежедневие , от напрежението и поемането на отговорност за собствените му избори и действия , бива подсъзнателно бягство от реалността . Това поведение се нарича  ‘‘ бягсто или спасение в болестта ‘‘ . То бива реактивно и спонтанно . Ако започне да се повтаря ежедневно и непрекъсното се превръща постепенно в невротично .

 

Какво наричаме вторична печалба в психологията ?

 

Често несъзнавана стратегия да печелим това към което се стремим по манипулативен и ‘‘болен‘‘ начин , вместо по-здрав и зрял емоционален-психично такъв. Вторичната печалба осигурява оправдана зависимост, непоемане на отговорност за личния живот и избори, пасивна агресия насочена към другите .

 

Примери за вторични печалби при невротичните състояния(функционалните психични разстройства) :

Човек се чувства зле , потиснат е, няма желание да излиза и да се вижда с други хора , не изпитва удолвоствие от живота като цяло ,но в същото време е заобиколен от най-близките си хора и получава цялата им любов и грижи , които преди това не е получавал ,  когато е бил ‘‘ здрав‘‘.

В този често срещан пример ясно се вижда връзката между депресията и нейните вторични печалби. Човекът не иска да промени статуквото ,защото се страхува ,че ще изгуби привилегията да получава безрезервно любовта и грижата на най-близките си хора.

Майка в края на майчинството си започва да  се чувства постоянно тревожна , с времето започва да изпитва панически страх да излиза с от апартамента си (агарофобия) , следствие на това се появява силна социална тревожност , която прераства в паническа атака , когато трябва да излезе извън дома си и да се среща с хора.

Тук вторичната печалба бива отлагане завръщането на работното място на жената . Страх ,че няма да се справи с работата си следствие 2-годишно майчинство , избягване отговорността да се развива паралелно като майка и професионалист , страх от отхвърляне и неприемане. Неврозата в случая се използва като пазител на досегашното статукво в семейството .

Двойка, които отношения са пред разпад и пред потенциално наближаваща раздяла – единият развива болестно състояние или симптоми , което ги сближава отново и остават заедно .

В този пример имаме очеваден страх  от самота и изоставяне типичен за оралния характер и много често в сутации като тази симптома и болестта са фантомни , дори в много слуачаи биват допълнени от заслужаваща Оскар хистерична игра – „ На вечно болната жена и умря мъжът‘‘ .

В психотерапевтичния процес много от вторичните печалби излизат много бързо на повърхността , което е първата крачка към осъзнаването им  , интегрирането и преработката им до здрави емоционално-психично такива .

Качествена промяна и изграждането на нови здрави модели на поведение и реакции изпълнени с творчесто ,любов и доверие в живота , изискват първо осветяването на тези малки наши манипулации – било те съзнавани или несъзнавани такива , смиреното им наблюдение и постепенно стопяване през динамиката на психотерапевтичния процес.