Стрес и Дистрес

Стресът е нормална, естествена защитна реакция на организма. Той съпътства човек през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Еволюционно стресът е ефективен способ за оцеляване на човешкия вид.Той води до стимулиране на вегетативната нервна система, излъчване на хормони (адреналин) в кръвта, учестяване на дишането и сърдечната дейност, прилив на енергия ,предизвиква се реакция  ‘‘борба или бягство‘‘, която е в основата на нашето оцеляване. 

Причините, предизвикващи стрес, независимо от това дали са приятни или неприятни, се наричат стресори.

Можем да обособим три основни стресови фази :

·       ·      фаза на тревога

·      фаза на съпротива

·      фаза на изтощение

Настъпването на трайни увреждания в организма (функционални или органични) се нарича дистрес. Дистресът причинява по-сериозни нарушения във функциите на организма и причинява болести като: трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, стомашна язва, кожни заболявания.

Основни психични промени при дълъг период на дистрес :

·       Продължителен дискомфорт и напрежение.

·       Продължава значително по-дълго от стресовият отговор, съответно има тенденцията да хронифицира.

·       Създава се усещане за непълноценност и неспособност пациентът да се справя дори и с ежедневните предизвикателства в живота.

·       Може да прерастне в генерализирано тревожно разстройство.

·       Могат да се отключат панически атаки или депресия в следствие на физическото и психично изтощение.

·       Може да отключи появата на психосоматични заболявания (описани по-горе).

Съвременнният човек , за разлика от първобитния, в отговор на стреса все по-рядко пуска в ход мускулната си енергия. Хората все по-често възприемат като стресови ситуации такива, в които опасността застрашава не живота и оцеляването им, а чувството на гордост и честолюбие. В тези моменти ние блокираме естественото протичане на енергията в нашето тяло, а неосвободената енергия се превръща в патологичен блокаж.Основният проблем е ,че дълго след като външния стресор е изчезнал, у нас продължава да действа този механизъм на свръх мобилизация, който бива страшно изтощаващ и изцеждащ нашите психични и физически сили.

В процеса на психотерапия се учим, че основно значение за нас има не самият стресор, а нашата оценка и реакция към него. Целта е да се заложи една по-различна визия за живот тук и сега, използване капацитета за концентрация върху настоящият момент, в който много често реален проблеми няма. В голяма част от случаите те са спомени от миналото или ментална проекция в бъдещето, базирана на тревоги и ирационални страхове.

Стремим се да тласнем пациента към промяна на световъзприятието си с цел приоритизиране на истински важните неща и идеята да насити ежедневието си със смисъл. Но също така паралелно се работи към осъзнаване на хроничните психични дразнители и тяхното елиминиране – защото в противен случай се получава едно замазване и изтласкване на реалните дразнители, а идеята на холистичната психотерапия е цялостна и качествена промяна.

Ефективни в ситуации на хроничен стрес биват дихателните практики, автогеннния тренинг, Дзен медитацията и хипонотерапията, които са неизменна част от Ествествената психотерапия.

Стресът е част от живота, но не бива да става начин на живот!